10.02.2012 г., 17:54

Изпратилият те на съд - спасител

959 0 0
Мемоарите ми са изгубени във времето
и само ти във състояние си да ги спасиш.
Точно ти – със безразличие отровения,
който сам на себе си не може да прости.

Да надхитриш лъжеца си е цяло престъпление,
с години не приключи нашто дело.
Най-черната за теб съм, без съмнение,
защото се отплесна и спечелих.

А ме осъди толкова жестоко!
Отне ми слънцето, водата, кислорода…
Остави ме сама във нищото,
със сенките на миналото да се боря.

И бродех – странница на чужда територия,
из празнотата, дето ми остави.
И знаеш ли, отново моя е победата –
от твойто нищо цяла приказка направих.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Последната Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...