Feb 10, 2012, 5:54 PM

Изпратилият те на съд - спасител

  Poetry » Love
963 0 0
Мемоарите ми са изгубени във времето
и само ти във състояние си да ги спасиш.
Точно ти – със безразличие отровения,
който сам на себе си не може да прости.

Да надхитриш лъжеца си е цяло престъпление,
с години не приключи нашто дело.
Най-черната за теб съм, без съмнение,
защото се отплесна и спечелих.

А ме осъди толкова жестоко!
Отне ми слънцето, водата, кислорода…
Остави ме сама във нищото,
със сенките на миналото да се боря.

И бродех – странница на чужда територия,
из празнотата, дето ми остави.
И знаеш ли, отново моя е победата –
от твойто нищо цяла приказка направих.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Последната All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...