Feb 10, 2012, 5:54 PM

Изпратилият те на съд - спасител

  Poetry » Love
955 0 0
Мемоарите ми са изгубени във времето
и само ти във състояние си да ги спасиш.
Точно ти – със безразличие отровения,
който сам на себе си не може да прости.

Да надхитриш лъжеца си е цяло престъпление,
с години не приключи нашто дело.
Най-черната за теб съм, без съмнение,
защото се отплесна и спечелих.

А ме осъди толкова жестоко!
Отне ми слънцето, водата, кислорода…
Остави ме сама във нищото,
със сенките на миналото да се боря.

И бродех – странница на чужда територия,
из празнотата, дето ми остави.
И знаеш ли, отново моя е победата –
от твойто нищо цяла приказка направих.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Последната All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...