23 сент. 2010 г., 07:45

Изпринтирано от мозъка

813 0 6

Тамбурице, къде ме потири?!...
Сякаш птица запяла е, отдалеко...
Ще изпратя на Небето пешкирче
да не плаче... Да му е леко...

За какво ли запяла е птицата?
Виж, виж! Със синичко шалче...
Колко е слънчев денят, белолицев!
Колко свети! Колко я гали!

Тамбурата е забръмчала за скритото
и отвътре ми чегърка душата...
Ако искаш да береш маргарити,
трябва само да минеш реката...

За какво, тамбурице, си жална?!
Къде хукна, луда вода?!
От търкаляне камъчетата са овални,
ама спрат ли, потъват в блата...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...