ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
859 4423
Sep 23, 2010, 7:45 AM

Изпринтирано от мозъка 

  Poetry » Phylosophy
576 0 6

Тамбурице, къде ме потири?!...
Сякаш птица запяла е, отдалеко...
Ще изпратя на Небето пешкирче
да не плаче... Да му е леко...

За какво ли запяла е птицата?
Виж, виж! Със синичко шалче...
Колко е слънчев денят, белолицев!
Колко свети! Колко я гали!

Тамбурата е забръмчала за скритото
и отвътре ми чегърка душата...
Ако искаш да береш маргарити,
трябва само да минеш реката...

За какво, тамбурице, си жална?!
Къде хукна, луда вода?!
От търкаляне камъчетата са овални,
ама спрат ли, потъват в блата...

© Красимир Дяков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??