ZEMEDELEC (Красимир Дяков) ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855
Sep 23, 2010, 7:45 AM

Изпринтирано от мозъка

811 0 6

Тамбурице, къде ме потири?!...
Сякаш птица запяла е, отдалеко...
Ще изпратя на Небето пешкирче
да не плаче... Да му е леко...

За какво ли запяла е птицата?
Виж, виж! Със синичко шалче...
Колко е слънчев денят, белолицев!
Колко свети! Колко я гали!

Тамбурата е забръмчала за скритото
и отвътре ми чегърка душата...
Ако искаш да береш маргарити,
трябва само да минеш реката...

За какво, тамбурице, си жална?!
Къде хукна, луда вода?!
От търкаляне камъчетата са овални,
ама спрат ли, потъват в блата...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0