ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
859 4423
23.09.2010 г., 7:45 ч.

Изпринтирано от мозъка 

  Поезия » Философска
573 0 6

Тамбурице, къде ме потири?!...
Сякаш птица запяла е, отдалеко...
Ще изпратя на Небето пешкирче
да не плаче... Да му е леко...

За какво ли запяла е птицата?
Виж, виж! Със синичко шалче...
Колко е слънчев денят, белолицев!
Колко свети! Колко я гали!

Тамбурата е забръмчала за скритото
и отвътре ми чегърка душата...
Ако искаш да береш маргарити,
трябва само да минеш реката...

За какво, тамбурице, си жална?!
Къде хукна, луда вода?!
От търкаляне камъчетата са овални,
ама спрат ли, потъват в блата...

© Красимир Дяков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??