29 июн. 2019 г., 22:51

Изпросено

1.4K 2 8

Ела на село, Злате! 

Квадратни метри с километри-

да сееш, жънеш и береш. 

Ръчичките ти златни да поодереш. 

Безплатен плаж, сянка колко щеш. 

Въздухът - кристален, сексът ще забравиш, 

от болки в кръста ще умреш. 

Но ще ядеш чисто, здравословно, 

сама ще си береш. 

Всичко тук е натурално - муха, комар, щурец. 

Сърбиш и отминава, не ти трябва лек. 

Ела, не се гнуси! 

Виж ни, още сме живи! 

И много по-красиви са душите ни! 

Ангели плюещи върху златото Ви! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Самата истина, споделям посланието! А финалът е потресаващ, но справедлив!
  • Много ми хареса стиха ти.В него има толкова много правдини!
    Поздравление!
  • Ей, ама кой да чуе, обаче?!
  • Добре казано и важи за всички онези "величия", забравили, че селото и селяните ги хранят...

    На село се живее сто лета,
    от извор чист вода се пие.
    Въздух чист се диша без пари
    и болката от труд не те боли...

    Успех, ВАСИ и не се ядосвай за грешките на онези, които забравят от къде са тръгнали и къде могат да свършат!
  • Който избяга от село,трудно се връща,Васе,а там колкото са чисти храните,толкова и душите на хората.....Много,много добре си го казала,хареса ми!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...