Изпросено

Poesía

1.4K 2 8

Ела на село, Злате!

Квадратни метри с километри-

да сееш, жънеш и береш.

Ръчичките ти златни да поодереш.

Безплатен плаж, сянка колко щеш.

Въздухът - кристален, сексът ще забравиш,

от болки в кръста ще умреш.

Но ще ядеш чисто, здравословно,

сама ще си береш.

Всичко тук е натурално - муха, комар, щурец.

Сърбиш и отминава, не ти трябва лек.

Ела, не се гнуси!

Виж ни, още сме живи!

И много по-красиви са душите ни!

Ангели плюещи върху златото Ви!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

anabel7 (Албена Димитрова)

Самата истина, споделям посланието! А финалът е потресаващ, но справедлив!

2019-10-15T01:34:35+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Много ми хареса стиха ти.В него има толкова много правдини!
Поздравление!

2019-07-04T18:11:23+03:00
DPP (SMooth)

Ей, ама кой да чуе, обаче?!

2019-07-01T11:09:42+03:00
Eipril (Хари Спасов)

Добре казано и важи за всички онези "величия", забравили, че селото и селяните ги хранят...

На село се живее сто лета,
от извор чист вода се пие.
Въздух чист се диша без пари
и болката от труд не те боли...

Успех, ВАСИ и не се ядосвай за грешките на онези, които забравят от къде са тръгнали и къде могат да свършат!

2019-06-30T14:21:08+03:00
Иржи (Ирина Филипова)

Който избяга от село,трудно се връща,Васе,а там колкото са чисти храните,толкова и душите на хората.....Много,много добре си го казала,хареса ми!

2019-06-30T08:52:20+03:00