29.06.2019 г., 22:51

Изпросено

1.4K 2 8

Ела на село, Злате! 

Квадратни метри с километри-

да сееш, жънеш и береш. 

Ръчичките ти златни да поодереш. 

Безплатен плаж, сянка колко щеш. 

Въздухът - кристален, сексът ще забравиш, 

от болки в кръста ще умреш. 

Но ще ядеш чисто, здравословно, 

сама ще си береш. 

Всичко тук е натурално - муха, комар, щурец. 

Сърбиш и отминава, не ти трябва лек. 

Ела, не се гнуси! 

Виж ни, още сме живи! 

И много по-красиви са душите ни! 

Ангели плюещи върху златото Ви! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Самата истина, споделям посланието! А финалът е потресаващ, но справедлив!
  • Много ми хареса стиха ти.В него има толкова много правдини!
    Поздравление!
  • Ей, ама кой да чуе, обаче?!
  • Добре казано и важи за всички онези "величия", забравили, че селото и селяните ги хранят...

    На село се живее сто лета,
    от извор чист вода се пие.
    Въздух чист се диша без пари
    и болката от труд не те боли...

    Успех, ВАСИ и не се ядосвай за грешките на онези, които забравят от къде са тръгнали и къде могат да свършат!
  • Който избяга от село,трудно се връща,Васе,а там колкото са чисти храните,толкова и душите на хората.....Много,много добре си го казала,хареса ми!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...