29.06.2019 г., 22:51

Изпросено

1.4K 2 8

Ела на село, Злате! 

Квадратни метри с километри-

да сееш, жънеш и береш. 

Ръчичките ти златни да поодереш. 

Безплатен плаж, сянка колко щеш. 

Въздухът - кристален, сексът ще забравиш, 

от болки в кръста ще умреш. 

Но ще ядеш чисто, здравословно, 

сама ще си береш. 

Всичко тук е натурално - муха, комар, щурец. 

Сърбиш и отминава, не ти трябва лек. 

Ела, не се гнуси! 

Виж ни, още сме живи! 

И много по-красиви са душите ни! 

Ангели плюещи върху златото Ви! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Самата истина, споделям посланието! А финалът е потресаващ, но справедлив!
  • Много ми хареса стиха ти.В него има толкова много правдини!
    Поздравление!
  • Ей, ама кой да чуе, обаче?!
  • Добре казано и важи за всички онези "величия", забравили, че селото и селяните ги хранят...

    На село се живее сто лета,
    от извор чист вода се пие.
    Въздух чист се диша без пари
    и болката от труд не те боли...

    Успех, ВАСИ и не се ядосвай за грешките на онези, които забравят от къде са тръгнали и къде могат да свършат!
  • Който избяга от село,трудно се връща,Васе,а там колкото са чисти храните,толкова и душите на хората.....Много,много добре си го казала,хареса ми!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...