1 дек. 2020 г., 07:50

Изпълни се

572 1 5

На примката от гарваново ехо,

люлее се обесения стих.

Изпълни се пророческия шепот…

В тъмата влезе Светлина

и мракът затвори своите очи.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Оставяш ме безмълвна, скъпа Руми! Благодаря за цитирания от теб прекрасен стих от Божието слово! Прегръщам те и ти желая вълнуващи творчески дни!
  • В тези няколко реда, една думичка се откроява особено силно и аз веднага направих аналог със словото Божие. Ще си позволя да цитирам един стих, който ми е особено любим:
    "Нощ няма да има вече; и няма да имат нужда от светлината на светило или от слънчева светлина, защото Господ Бог ги осветява." /Откровение 22:5/
    Поздравявам те, скъпа Мария и ти благодаря, че провокира размисли в мен!
  • Благодаря за коментара, Георги! Не бих казала, че е мрачно..., ако човек избере Светлината - Исус.
    Благодаря за прочита, Пепи!
    Пожелавам ви нестихващо творческо вдъхновение!
  • Хубаво, макар и мрачно...
    Едгар Алън... тоест, Елиза...

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...