Изречено през карамфилите

7 февр. 2024 г., 11:22 2024-02-07T11:30:58+02:00

Поэзия

202 3 2

ИЗРЕЧЕНО ПРЕЗ КАРАМФИЛИТЕ

... и, нали съм го̀ла во̀да, с други думи – стар боклук,

нявга Майката природа ще ми каже: – Марш оттук! –

ще ме хвърли из тревите – там! – във края на града,

де – във вечната обител – спи и моята рода –

лели, стринки, братовчеди, зълва, свако и снахи,

споменчета, все по-бледи, ме бодат като трохи,

не забравяй да им носиш китка цвете – карамфил,

няма смисъл от въпроси – кой си и какъв си бил,

болки, радости, неволи тънат в тръни и бодли! –

тръгваме си – както голи някога сме тук дошли,

миг – преди да си заминем към далечните звезди,

попчето със глас копринен благ тропар ще ни реди,

с плач дошли под небосвода, с песен тръгваме отвъд,

Майчицата ни природа ни провожда с: – Прав ти път!