Изречено през карамфилите
ИЗРЕЧЕНО ПРЕЗ КАРАМФИЛИТЕ
... и, нали съм го̀ла во̀да, с други думи – стар боклук,
нявга Майката природа ще ми каже: – Марш оттук! –
ще ме хвърли из тревите – там! – във края на града,
де – във вечната обител – спи и моята рода –
лели, стринки, братовчеди, зълва, свако и снахи,
споменчета, все по-бледи, ме бодат като трохи,
не забравяй да им носиш китка цвете – карамфил,
няма смисъл от въпроси – кой си и какъв си бил,
болки, радости, неволи тънат в тръни и бодли! –
тръгваме си – както голи някога сме тук дошли,
миг – преди да си заминем към далечните звезди,
попчето със глас копринен благ тропар ще ни реди,
с плач дошли под небосвода, с песен тръгваме отвъд,
Майчицата ни природа ни провожда с: – Прав ти път!
© Валери Станков All rights reserved.
