кой каза, че всеки стих трябва да е смислен?

Една земя,
едно небе,
много хора,
просто едно дете...
а може би не?

Една мечта -
една реалност,
потъпкана в прахта...
многото звезди,
вече станали баналност...
и едно небе...
или вече не?...

Един живот -
няколко секунди в странство,
плюс странен хронотоп -
време и пространство,
плюс жена-дете...
дали все още е?

Един миг -
но миг във вечността...
люто-кисело бонбонче
бързо се топи в нейната уста...
все едно, нали е странно...
изсмукано шербетово лимонче...
Не вярвам, че все още е, но...

Една надежда
и една препратка в миналото
плюс странен копнеж да...


каквото си изпуснала,
отминало те е...
без нещо да си задържала,
на живота веч си задлъжняла,
но какво пък толкова...
из Вселената разходка пеш...
било, каквото било
и бе, каквото беше...

13.01.2004