11.06.2008 г., 21:27

Изсмукано шербетово лимонче

1.6K 0 1
кой каза, че всеки стих трябва да е смислен?






Една земя,
едно небе,
много хора,
просто едно дете...
а може би не?

Една мечта -
една реалност,
потъпкана в прахта...
многото звезди,
вече станали баналност...
и едно небе...
или вече не?...

Един живот -
няколко секунди в странство,
плюс странен хронотоп -
време и пространство,
плюс жена-дете...
дали все още е?

Един миг -
но миг във вечността...
люто-кисело бонбонче
бързо се топи в нейната уста...
все едно, нали е странно...
изсмукано шербетово лимонче...
Не вярвам, че все още е, но...

Една надежда
и една препратка в миналото
плюс странен копнеж да...


каквото си изпуснала,
отминало те е...
без нещо да си задържала,
на живота веч си задлъжняла,
но какво пък толкова...
из Вселената разходка пеш...
било, каквото било
и бе, каквото беше...




13.01.2004

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ния Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...