Кафето вдига пара на ръба
зад вестника, от вчера изоставен.
Обяд е вече-аз не ставам
за днешен вестник,сигурно разграбен е.
Така не станах,когато чух гласа й-
вълшебство от птиче гърло се изливаше.
Стоях и слушах,но не приех я в мен,
днес песента й тъжна в мен надига се.
Пропуснах ли момента?Изтървах късмета?
Или друг начин има за написване.
Аз нищо не направих,издрънча монета
и духна с вятъра щастливото орисване.
Не се оплаквам,не търся чуждо състрадание,
в живота всеки е пропуснал нещо,
но дали равнява се на цяло състояние-
любов,късмет в търсенето спешно.
Тази песен няма да забравя,
птичето отново няма да пристане,
кафето ароматно пие се горещо-
аз изчаках ледено да стане.