19 ago 2004, 0:07

Изстинало кафе

  Poesía
1.2K 0 1
Кафето вдига пара на ръба
зад вестника, от вчера изоставен.
Обяд е вече-аз не ставам
за днешен вестник,сигурно разграбен е.
Така не станах,когато чух гласа й-
вълшебство от птиче гърло се изливаше.
Стоях и слушах,но не приех я в мен,
днес песента й тъжна в мен надига се.
Пропуснах ли момента?Изтървах късмета?
Или друг начин има за написване.
Аз нищо не направих,издрънча монета
и духна с вятъра щастливото орисване.
Не се оплаквам,не търся чуждо състрадание,
в живота всеки е пропуснал нещо,
но дали равнява се на цяло състояние-
любов,късмет в търсенето спешно.
Тази песен няма да забравя,
птичето отново няма да пристане,
кафето ароматно пие се горещо-
аз изчаках ледено да стане.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ниела Вон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ми харесва "ежедневният" навик свързан с търсенето на нещо
    специално!
    Осъзнаването за пропуснатото е и болезнено, но е спешно да се търси
    това, което може да не се изпуска, ако е намерено!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...