19.08.2004 г., 0:07

Изстинало кафе

1.2K 0 1
Кафето вдига пара на ръба
зад вестника, от вчера изоставен.
Обяд е вече-аз не ставам
за днешен вестник,сигурно разграбен е.
Така не станах,когато чух гласа й-
вълшебство от птиче гърло се изливаше.
Стоях и слушах,но не приех я в мен,
днес песента й тъжна в мен надига се.
Пропуснах ли момента?Изтървах късмета?
Или друг начин има за написване.
Аз нищо не направих,издрънча монета
и духна с вятъра щастливото орисване.
Не се оплаквам,не търся чуждо състрадание,
в живота всеки е пропуснал нещо,
но дали равнява се на цяло състояние-
любов,късмет в търсенето спешно.
Тази песен няма да забравя,
птичето отново няма да пристане,
кафето ароматно пие се горещо-
аз изчаках ледено да стане.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ниела Вон Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми харесва "ежедневният" навик свързан с търсенето на нещо
    специално!
    Осъзнаването за пропуснатото е и болезнено, но е спешно да се търси
    това, което може да не се изпуска, ако е намерено!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....