Aug 19, 2004, 12:07 AM

Изстинало кафе

  Poetry
1.2K 0 1
Кафето вдига пара на ръба
зад вестника, от вчера изоставен.
Обяд е вече-аз не ставам
за днешен вестник,сигурно разграбен е.
Така не станах,когато чух гласа й-
вълшебство от птиче гърло се изливаше.
Стоях и слушах,но не приех я в мен,
днес песента й тъжна в мен надига се.
Пропуснах ли момента?Изтървах късмета?
Или друг начин има за написване.
Аз нищо не направих,издрънча монета
и духна с вятъра щастливото орисване.
Не се оплаквам,не търся чуждо състрадание,
в живота всеки е пропуснал нещо,
но дали равнява се на цяло състояние-
любов,късмет в търсенето спешно.
Тази песен няма да забравя,
птичето отново няма да пристане,
кафето ароматно пие се горещо-
аз изчаках ледено да стане.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ниела Вон All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много ми харесва "ежедневният" навик свързан с търсенето на нещо
    специално!
    Осъзнаването за пропуснатото е и болезнено, но е спешно да се търси
    това, което може да не се изпуска, ако е намерено!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...