Изстрадах те със тиха безнадеждност,
разпъвана от болка и мечти...
Дълбоко скрила женската си нежност,
изваях те във моя светъл стих.
Сега ти се любувам всеотдайно -
за мене тук си истински и зрим.
Белязах те да бъдеш моя тайна,
разпятие и бряг недостижим...
© Вилдан Сефер Все права защищены
Нямам насита да те чета !
Прегръдки !