25 апр. 2024 г., 22:30

Изстрели в сърцето 

  Поэзия » Философская
108 3 7

ИЗСТРЕЛИ В СЪРЦЕТО

 

Натъкнах се на гилзи от куршуми,

прашасвали на стария таван.

Никога до днес не ми е хрумвало,

че би могло да се окажат там.

 

Кога ли са изстреляни, не помня.

Дали не е било през оня ден –

в дома ми беше вмъкнал се разбойник

и се опита да ограби мен?

 

Какво да вземе – спомени и книги?

Предложих му чорба, уютен стол,

две меденки и чай от глог и риган,

сетренце вехто – да не ходи гол.

 

С дисаги празни знам, че си е тръгнал,

но го направи някак недобре –

вратата хлопна – като паяк в ъгъл

потъна сред валма мъглива дреб.

 

И без да ми е рекъл даже сбогом,

за благодарност може би отне –

надеждата, че вярваме ли в Бога,

ненужно е да сме на колене.

 

За празнотата нямам много думи.

Човек, решил, че е непобедим,

изстрелял е заветните куршуми,

за да се скрие в адския им дим.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??