"Изсъхнал басейн превърнал се в дупка."
Само страстта не е преструвка,
изсъхнал басейн превърнал се в дупка.
С водолазкия костюм наподобяващ кръпка,
на бомба се гмуркам върху левия крак с плувка.
Пък разчитам този екип, с който съм оборудван
да не позволи мъртвите течения да ме дръпнат.
те дебнат да облажат със студената им целувка,
да успят в блян по-нежно от маичина прегръдка.
Вътре щом съм започвам да попивам като гъба,
помен за опита да се спаси умиращата особа
от мой баща, студен нюх виден му и през гърба,
причинен от мъките и резултата на несполука...
И дори при тази гибел отскубнах извод от урока -
"Колкото и безсмислено не си позволявай отказ"
защото качваш котешки склон с негодни крака
и това бива олицетворение за статута на живота.
Та до днешния момент ходя с патерица от поука,
изградена от всяко преживяване, всяка секунда-
тази суха дупка в скалите опитва се да ме избута
с потока, но с гребла тласкам в обратна посока.
Ще имам сила дордето до затишие моя "лодка"
прекоси тез' бурни води, в спокойно море да рея
целта накуцвайки достигна ли заземявам котва,
пристигнал от другата страна на брега!
Стъпвам на твърда почва, излязъл от суха вода,
свалил екипировка; водолазка кръпка, плувка, патерица и гребка...
-sr.
© Светослав Радулов Все права защищены