Загубваш ме във хаоса на себе си.
Сред стреснатия жалък понеделник.
И седмицата ще е куче - мелез.
Плодът между очакване и време.
А после ще ме търсиш за утеха.
Ругаеща. Под пара раздразнение.
Ще искаш да си моя. И без дрехи.
Ръцете ми ти носят избавление.
Тогава нежността ми е ядосана.
Защото те виня, че ме укриваш.
И искам отговорът на въпроса -
Живееш ме или ще ме убиваш?
Нима една любов ще съм на склад?
Отказвам. Срок на годност - днес изтича.
Жестоко е, умирайки от глад,
да ти подхвърлят залък за обичане...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов Все права защищены
Бъдете все така вдъхновен и ни радвайте с вашите стихове!