Изтича времето
Изтича времето
през крехките ни пръсти.
Животът е клепсидра с теч безмилостен.
Моментите ни скъпоценни, пъстри,
с любов събрани и закътани -
изплъзват се набързо пред очите ти.
Разпръскват се
и наблюдаваш
как шепите остават празни.
И само вятър
гальовно сгушва се в разтворените длани,
търсещ сякаш
да измести на липсата тъгата -
наситен полъх е
с на спомените нежни аромата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Тошкова Все права защищены
