Изтича времето
Изтича времето
през крехките ни пръсти.
Животът е клепсидра с теч безмилостен.
Моментите ни скъпоценни, пъстри,
с любов събрани и закътани -
изплъзват се набързо пред очите ти.
Разпръскват се
и наблюдаваш
как шепите остават празни.
И само вятър
гальовно сгушва се в разтворените длани,
търсещ сякаш
да измести на липсата тъгата -
наситен полъх е
с на спомените нежни аромата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Тошкова Всички права запазени
