13 нояб. 2004 г., 00:27

Изтинал

2.2K 0 5
Някои слънчев ден
когато се сетиш ти за мен
студената земя ще риташ
и за мен ще питаш

Аз в ковчега ще лежа
и тебе няма да те чувам
ти ше блъскаш по прастта
а аз ще почивам ж жечността

Душата ми безсмъртна пак се рее
ж мисли за момичето любимо
а сърцето ми разбито
неиде се е изпарило

В яростта си момичето отрече
че виновно е за разбитото сърце
обърна се и се закле
че нивга няма на гроба да реве

В вечността безбрежна
молитва единствена малвя
момичето лубимо
нивга да не пролее и салза

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаил Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Сърцето ти...има прекалено много болка и ярост...Но не винаге чувствата са спеделени, а ти обръщаш внимание именно на тези, които не са. Кога ще оцениш това, което имаш?
  • искам да ви изясня че в ситхчето не обвинявам никои за моите грешки и чувства. писал сам го единствено да покажа колко ме боли и колко много ми липсва човека. сажалявам ако някои е останал с погрешно впечатление. извинявам се и на лолита за погрешните емоции които сам сабудил в нея. САЖАЛЯВАМ МИЛИЧКО!!!!
  • memphys,защо потискаш хората така?Хубаво е!
  • Съгласен съм напълно с lollita...
  • "В яростта си момичето отрече
    че виновно е за разбитото сърце
    обърна се и се закле
    че нивга няма на гроба да реве"
    Може би някога трябва да се вслушваме не само в сърцето. Ярост, вина, никога - прекалено силни думи. Предварително си знаел всичко което ще стане. При все че сърцето не пита...

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...