Изтинал
когато се сетиш ти за мен
студената земя ще риташ
и за мен ще питаш
Аз в ковчега ще лежа
и тебе няма да те чувам
ти ше блъскаш по прастта
а аз ще почивам ж жечността
Душата ми безсмъртна пак се рее
ж мисли за момичето любимо
а сърцето ми разбито
неиде се е изпарило
В яростта си момичето отрече
че виновно е за разбитото сърце
обърна се и се закле
че нивга няма на гроба да реве
В вечността безбрежна
молитва единствена малвя
момичето лубимо
нивга да не пролее и салза
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаил Все права защищены
Хубаво е!