Nov 13, 2004, 12:27 AM

Изтинал

Poetry

2.2K 0 5

Някои слънчев ден
когато се сетиш ти за мен
студената земя ще риташ
и за мен ще питаш

Аз в ковчега ще лежа
и тебе няма да те чувам
ти ше блъскаш по прастта
а аз ще почивам ж жечността

Душата ми безсмъртна пак се рее
ж мисли за момичето любимо
а сърцето ми разбито
неиде се е изпарило

В яростта си момичето отрече
че виновно е за разбитото сърце
обърна се и се закле
че нивга няма на гроба да реве

В вечността безбрежна
молитва единствена малвя
момичето лубимо
нивга да не пролее и салза

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

fiLoS0f4e_f (Виктория)

Сърцето ти...има прекалено много болка и ярост...Но не винаге чувствата са спеделени, а ти обръщаш внимание именно на тези, които не са. Кога ще оцениш това, което имаш?

2005-02-11T10:20:53+02:00
memphys (Михаил)

искам да ви изясня че в ситхчето не обвинявам никои за моите грешки и чувства. писал сам го единствено да покажа колко ме боли и колко много ми липсва човека. сажалявам ако някои е останал с погрешно впечатление. извинявам се и на лолита за погрешните емоции които сам сабудил в нея. САЖАЛЯВАМ МИЛИЧКО!!!!

2004-11-13T19:03:02+02:00
henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)

memphys,защо потискаш хората така?Хубаво е!

2004-11-13T18:38:29+02:00
gd_bourgas (Георги Димитров)

Съгласен съм напълно с lollita...

2004-11-13T16:24:45+02:00
lollita (Яна Ангелова)

"В яростта си момичето отрече
че виновно е за разбитото сърце
обърна се и се закле
че нивга няма на гроба да реве"
Може би някога трябва да се вслушваме не само в сърцето. Ярост, вина, никога - прекалено силни думи. Предварително си знаел всичко което ще стане. При все че сърцето не пита...

2004-11-13T10:29:53+02:00

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0