memphys (Михаил)
5 7
13.11.2004 г., 0:27 ч.

Изтинал 

  Поезия
1804 0 5
Някои слънчев ден
когато се сетиш ти за мен
студената земя ще риташ
и за мен ще питаш

Аз в ковчега ще лежа
и тебе няма да те чувам
ти ше блъскаш по прастта
а аз ще почивам ж жечността

Душата ми безсмъртна пак се рее
ж мисли за момичето любимо
а сърцето ми разбито
неиде се е изпарило

В яростта си момичето отрече
че виновно е за разбитото сърце
обърна се и се закле
че нивга няма на гроба да реве

В вечността безбрежна
молитва единствена малвя
момичето лубимо
нивга да не пролее и салза

© Михаил Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Сърцето ти...има прекалено много болка и ярост...Но не винаге чувствата са спеделени, а ти обръщаш внимание именно на тези, които не са. Кога ще оцениш това, което имаш?
  • искам да ви изясня че в ситхчето не обвинявам никои за моите грешки и чувства. писал сам го единствено да покажа колко ме боли и колко много ми липсва човека. сажалявам ако някои е останал с погрешно впечатление. извинявам се и на лолита за погрешните емоции които сам сабудил в нея. САЖАЛЯВАМ МИЛИЧКО!!!!
  • memphys,защо потискаш хората така?Хубаво е!
  • Съгласен съм напълно с lollita...
  • "В яростта си момичето отрече
    че виновно е за разбитото сърце
    обърна се и се закле
    че нивга няма на гроба да реве"
    Може би някога трябва да се вслушваме не само в сърцето. Ярост, вина, никога - прекалено силни думи. Предварително си знаел всичко което ще стане. При все че сърцето не пита...
Предложения
: ??:??