28 окт. 2010 г., 15:33

***изтормозено***

1.5K 1 10
Аз чаках да се сетите за мен,
уви, но мисълта Ви ме избягна,
копнееха очите всеки ден
да Ви съзрат и бяхте моя тайна.

Но Вие ме отминахте съвсем,
на други пристан търсейки утеха,
не мислейки си как живея аз
със свойта участ лоша и нелека.

И тъй, дордето чаках ден след ден
и своето търпение изпитвах,
допуснах изкушението в мен
и тъй нееднократно го опитвах.

Скандална беше младостта ми -
да,
и розата ми – други я обра!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лулу Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мерси, Дани, точно такъв ефект целя
  • хе, като снимки от старите ленти! уникално!
  • хаха по разкривения почерк си лича, нали )
    и аз ти се радвам, Жу
  • Не мога да те сбъркам с друга!
    Радвам се, че си тук Лулу!
  • Lulu, каква става с цикъла ти?

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....