9 апр. 2012 г., 12:01

Изтръгване

950 0 0

Изтръгнати от решетката на слепотата,

старците прераждат се във младенци.

И влачат дирите на време безконечно,

освободено от оковите предишни,

родило се в останките на мрака.

Изтръгнати от колелото на забравата,

те плачат за това, че спомените техни

озаряват бъдеще, където

мисълта е духът вечен,

а материята сътворена е от чувства.

 

И носейки се сред безбрежен океан,

те дирят пристан, дето да посеят

на надеждата златното семе,

като агнец забито в земята.

А земята - озарена с пълнолунна луна,

се обгръща сама като обръч

и понася навътре мечтите,

подарявайки ги на светлината в недрата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Криста Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...