Изтръгнати от решетката на слепотата,
старците прераждат се във младенци.
И влачат дирите на време безконечно,
освободено от оковите предишни,
родило се в останките на мрака.
Изтръгнати от колелото на забравата,
те плачат за това, че спомените техни
озаряват бъдеще, където
мисълта е духът вечен,
а материята сътворена е от чувства.
И носейки се сред безбрежен океан,
те дирят пристан, дето да посеят ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up