Изтъкана от слънце

Izumrudkata (Катя)
290 3868

5 февр. 2010 г., 10:29

Поэзия » Другая

492 0 2

Изтъкана от слънце,

лети моята душа...

не побира се в земното тяло,

извисява се горда в свойта тъма

и търси, търси простора на синевата!

Изтъкана от слънце,

душата сияе...

преоткрила своя вътрешен мир,

извисява се горда,

май над всичко земно...

и полита нагоре, нагоре

към небесния свят!

Макар неразбрана - от земните хора,

от човешката злоба... и пороци безброй!

Смирена застава... и моли за прошка,

че е толкова много - различна от вас.

Погледнете в себе си,

преоткрийте се всъщност,

извисете и вашите горди души.

Не се примирявайте на несгодите тежки,

а борете се смислено

за вашите мечти!

Тогава, тогава изтъкани от слънце,

ще полетят към небето хиляди мечти!

Светът ще замре... ще избухне щастливо,

ще се родят на земята

нови, нови звезди...!

Izumrudkata (Катя)

2017-04-30T22:30:27+03:00

Хари ,благодаря ти за хубавия коментар!
Това е първият стих които публикувах тук в откровения.
И след толкова много години дочака своя коментар!
Благодаря ти!
Eipril (Хари Спасов)

2017-04-30T21:40:11+03:00

Много души има изтъкани от мрак и там е проблема!Хареса ми,Катя!Поздрави!