adiveil (Нина)
16 1078
30 июл. 2009 г., 16:28

Изтъняла любов 

  Поэзия
1601 1 29

Моят стих изтъня - като стара, преносена риза.

Избеля от сълзи, неизплакани още дори.

Затова по-добре в него този път да не влизаш.

Ще го кърпя сама. Може би ще успея... или...

 

Бягат думите пак, разпилени от вятъра, чужди.

А пък аз съм сега уморена, презряна до смърт.

Вече нищо не искам. И от никой не ще имам нужда.

Просто миг самота - и след него ще мина отвъд.

 

Откога ли си тук? Не усетих да чакаш на прага.

Значи все пак дойде. Мълчалив и от нещо смутен.

Но в душата ми възелът още по-страшно се стяга,

по-жестоко души и до болка се впива във мен.

 

А си тръгва нощта, отвратена от нещо видяно.

Може би от една изтъняла до крайност любов.

Но върви си и ти - много късно навън вече стана.

Ще довърша сама. А за теб този ден ще е нов.

© Нина Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??