26 мар. 2019 г., 23:21

Изумрудено

902 6 6

Сълзите са наистина солени,

събрали са в себе си

радост и тъга,

родени са във времето

на търсене на истини

за да се родят

в един кратък миг

от вечността.

Родени са - болката

навънка да излезе

за да не ни притиска

и боли! А във момент

на радост...

щастливи светли извори

напират да излязат

и да ни пленят

със своята красота.

Сълзите са извор благодатен -

пречистват всички наши сетива

тъй бистри са и тъй красиви

и топлината на живота

е събран в тях

в един миг неповторим...!

И тъй изумрудено блестят очите ми...

те са светлият прозорец на душата!

И в миг на чудно мигновение

все тъй със обич и надежда -

попиват съвършеното

творение на света!

И божествена искрица

блести в душата ми...

за да ме пази и закриля

и да ми дава сили,

напред да продължа!

 

25.02.2019г

Катя

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Елена и Антоан благодаря ви за хубавите думи!
    Мария, благодаря ти за топлината и хубавия коментар!
  • Красиво стихотворение изтръгнато от красивата душевност на поетесата! Сълзите могат да говорят понякога повече от думите. Поздравления за изумрудения стих мила, Катя!
  • Браво!!!
  • Младен и Гавраил, благодаря ви от сърце за хубавите думи!
  • Сълза от изумрудено блестящи очи.Красиво!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...