26.03.2019 г., 23:21

Изумрудено

907 6 6

Сълзите са наистина солени,

събрали са в себе си

радост и тъга,

родени са във времето

на търсене на истини

за да се родят

в един кратък миг

от вечността.

Родени са - болката

навънка да излезе

за да не ни притиска

и боли! А във момент

на радост...

щастливи светли извори

напират да излязат

и да ни пленят

със своята красота.

Сълзите са извор благодатен -

пречистват всички наши сетива

тъй бистри са и тъй красиви

и топлината на живота

е събран в тях

в един миг неповторим...!

И тъй изумрудено блестят очите ми...

те са светлият прозорец на душата!

И в миг на чудно мигновение

все тъй със обич и надежда -

попиват съвършеното

творение на света!

И божествена искрица

блести в душата ми...

за да ме пази и закриля

и да ми дава сили,

напред да продължа!

 

25.02.2019г

Катя

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Елена и Антоан благодаря ви за хубавите думи!
    Мария, благодаря ти за топлината и хубавия коментар!
  • Красиво стихотворение изтръгнато от красивата душевност на поетесата! Сълзите могат да говорят понякога повече от думите. Поздравления за изумрудения стих мила, Катя!
  • Браво!!!
  • Младен и Гавраил, благодаря ви от сърце за хубавите думи!
  • Сълза от изумрудено блестящи очи.Красиво!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...