26.03.2019 г., 23:21

Изумрудено

898 6 6

Сълзите са наистина солени,

събрали са в себе си

радост и тъга,

родени са във времето

на търсене на истини

за да се родят

в един кратък миг

от вечността.

Родени са - болката

навънка да излезе

за да не ни притиска

и боли! А във момент

на радост...

щастливи светли извори

напират да излязат

и да ни пленят

със своята красота.

Сълзите са извор благодатен -

пречистват всички наши сетива

тъй бистри са и тъй красиви

и топлината на живота

е събран в тях

в един миг неповторим...!

И тъй изумрудено блестят очите ми...

те са светлият прозорец на душата!

И в миг на чудно мигновение

все тъй със обич и надежда -

попиват съвършеното

творение на света!

И божествена искрица

блести в душата ми...

за да ме пази и закриля

и да ми дава сили,

напред да продължа!

 

25.02.2019г

Катя

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Елена и Антоан благодаря ви за хубавите думи!
    Мария, благодаря ти за топлината и хубавия коментар!
  • Красиво стихотворение изтръгнато от красивата душевност на поетесата! Сълзите могат да говорят понякога повече от думите. Поздравления за изумрудения стих мила, Катя!
  • Браво!!!
  • Младен и Гавраил, благодаря ви от сърце за хубавите думи!
  • Сълза от изумрудено блестящи очи.Красиво!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...