8 мая 2020 г., 10:42

Изумрудено мастило 

  Поэзия » Свободный стих
847 4 6

Изумрудено мастило

Защо ли... все си мисля, че съм жертва?

На обстоятелства, на несбъднати очаквания...

Да бъда друга... а животът ме полюшква –

преплита посоките в една нестихваща

спирала където минало, бъдеще

и настояще – се догонват...

Променям се! Израствам неусетно!

Но само когато пиша стихове –

детето в мен тихо се завръща.

Тъй волно е! Забравя страховете!

Потапя се в игри –/ с крилца на ангел

рисува светове с изумрудено мастило.

Лист хартия...Тишина...

Само мислите танцуват в окото на бурята

и така ми се иска негативните неща

с вълшебна гумичка да ги изтрия...

Живея в бурята... вървя! А вятърът

превзема сетивата ми, ту капки дъжд,

ту ледена градушка, замразяват мислите,

пречупват ги и уморени те се стичат

в тихата ми стая... Аз ли съм бурята?

Щом тя живее в мене... Ще успея ли?

Да разпръсна мрака...Проблясва

светъл лъч, улавям го – като спасителен

и чудотворен лек се влива той във вените.

И късам със ръце веригите на страха,

болката и клетата ми същност...

а прекършените си криле ще излекувам

със жива вода от вълшебен извор...

Тогава мъглата ще се разпръсне

а илюзорният ми сън ще се разпадне

в заблудата която е опитомена

и живея с нея тъй отдавна...

Защо ли, все приемам всичко лично?

Когато всеки сам за себе си играе

главна роля, където в собствената си

реалност, осъжда, клевети и наранява.

Но всъщност те са жертвите, където

мрака в тях бълбука и изригва

с мощна сила – а огнената лава

изпепелява всичко до което се докоснат.

Защото в мен съм скрила силен порив

любовта е тази която ме дарява

с неземна сила

затова крилата си разпервам –

за полета желан и чакан...

Силна съм...! И казвам стига...!

Стига толкова безумия!

И ще бъда онзи светъл лъч в мрака,

който ще огрее и най-недостъпните

кътчета на душата

за да пазя надеждата... жива...!

 

30.06.2019г

Катя Джамова

© Катя Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Гавраил, благодаря ти!
  • Катя приеми и моите поздравления за хубавия стих.
  • Здравей, Иван! И аз винаги съм се възхищавала на полета на мисълта!
    Невероятно е това пътуване по спиралата на времето!
    Изгряват световете и блестят
    спиралата на времето се спуска
    и блести звездния разкош
    в една неземна и красива приказка...
    Благодаря ти от сърце за хубавите думи и коментар!

    Младене, благодаря ти от сърце за хубавите думи и прекрасния коментар!
    Казват, че мечтите се сбъдват...мечтая си за един свят изпълнен с любов,
    мир и разбирателство между хората...да съумеем да запазим Земята и да живеем
    в един по - щастлив и мирен свят! Защото всеки от нас носи божествената искрица
    във себе си... Всеки човек е уникален и приютява в себе си една малка вселена...!

    Привет, Стойчо! Да така е поривите на любовта са по силни от мрака!
    Звездните семенца са посяти...Благодаря ти от сърце за хубавите пожелания
    и искрения коментар! Благодаря ти от сърце за топлинката!

    Мили приятели, пожелавам ви вълшебна творческа вечер изпъстрена с приказни вълшебства!
  • Поривите на любовта успяват, въпреки негативите на битието.
    Вярвам в теб!
    Катя,приеми моите поздрави и пожелания за здраве и творчески успехи!
  • Силата на този стих е в посвещаването на светлото начало /видно от финала/.
    Само то може да елиминира мрака и житейските несгоди и даде истински и завършен смисъл на съществуването. Харесах, Катя!
  • Какъв полет на мисълта! Стремиш се да обхванеш необхватното. Мисълта ти е в постоянно движение по непрекъсната спирала на времето, където минало, настоящ и бъдеше са в непрекъснато движение и протичат едновременно... Поздравления, Катя
Предложения
: ??:??