Изумрудено мастило
Изумрудено мастило
Защо ли... все си мисля, че съм жертва?
На обстоятелства, на несбъднати очаквания...
Да бъда друга... а животът ме полюшква –
преплита посоките в една нестихваща
спирала където минало, бъдеще
и настояще – се догонват...
Променям се! Израствам неусетно!
Но само когато пиша стихове –
детето в мен тихо се завръща.
Тъй волно е! Забравя страховете!
Потапя се в игри –/ с крилца на ангел
рисува светове с изумрудено мастило.
Лист хартия...Тишина...
Само мислите танцуват в окото на бурята
и така ми се иска негативните неща
с вълшебна гумичка да ги изтрия...
Живея в бурята... вървя! А вятърът
превзема сетивата ми, ту капки дъжд,
ту ледена градушка, замразяват мислите,
пречупват ги и уморени те се стичат
в тихата ми стая... Аз ли съм бурята?
Щом тя живее в мене... Ще успея ли?
Да разпръсна мрака...Проблясва
светъл лъч, улавям го – като спасителен
и чудотворен лек се влива той във вените.
И късам със ръце веригите на страха,
болката и клетата ми същност...
а прекършените си криле ще излекувам
със жива вода от вълшебен извор...
Тогава мъглата ще се разпръсне
а илюзорният ми сън ще се разпадне
в заблудата която е опитомена
и живея с нея тъй отдавна...
Защо ли, все приемам всичко лично?
Когато всеки сам за себе си играе
главна роля, където в собствената си
реалност, осъжда, клевети и наранява.
Но всъщност те са жертвите, където
мрака в тях бълбука и изригва
с мощна сила – а огнената лава
изпепелява всичко до което се докоснат.
Защото в мен съм скрила силен порив
любовта е тази която ме дарява
с неземна сила
затова крилата си разпервам –
за полета желан и чакан...
Силна съм...! И казвам стига...!
Стига толкова безумия!
И ще бъда онзи светъл лъч в мрака,
който ще огрее и най-недостъпните
кътчета на душата
за да пазя надеждата... жива...!
30.06.2019г
Катя Джамова
© Катя Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Гавраил, благодаря ти!
-
Катя приеми и моите поздравления за хубавия стих.
-
Здравей, Иван! И аз винаги съм се възхищавала на полета на мисълта!
Невероятно е това пътуване по спиралата на времето!
Изгряват световете и блестят
спиралата на времето се спуска
и блести звездния разкош
в една неземна и красива приказка...
Благодаря ти от сърце за хубавите думи и коментар!
Младене, благодаря ти от сърце за хубавите думи и прекрасния коментар!
Казват, че мечтите се сбъдват...мечтая си за един свят изпълнен с любов,
мир и разбирателство между хората...да съумеем да запазим Земята и да живеем
в един по - щастлив и мирен свят! Защото всеки от нас носи божествената искрица
във себе си... Всеки човек е уникален и приютява в себе си една малка вселена...!
Привет, Стойчо! Да така е поривите на любовта са по силни от мрака!
Звездните семенца са посяти...Благодаря ти от сърце за хубавите пожелания
и искрения коментар! Благодаря ти от сърце за топлинката!
Мили приятели, пожелавам ви вълшебна творческа вечер изпъстрена с приказни вълшебства! -
Поривите на любовта успяват, въпреки негативите на битието.
Вярвам в теб!
Катя,приеми моите поздрави и пожелания за здраве и творчески успехи! -
Силата на този стих е в посвещаването на светлото начало /видно от финала/.
Само то може да елиминира мрака и житейските несгоди и даде истински и завършен смисъл на съществуването. Харесах, Катя! -
Какъв полет на мисълта! Стремиш се да обхванеш необхватното. Мисълта ти е в постоянно движение по непрекъсната спирала на времето, където минало, настоящ и бъдеше са в непрекъснато движение и протичат едновременно... Поздравления, Катя
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
