Изумрудено мастило
Изумрудено мастило
Защо ли... все си мисля, че съм жертва?
На обстоятелства, на несбъднати очаквания...
Да бъда друга... а животът ме полюшква –
преплита посоките в една нестихваща
спирала където минало, бъдеще
и настояще – се догонват...
Променям се! Израствам неусетно!
Но само когато пиша стихове –
детето в мен тихо се завръща.
Тъй волно е! Забравя страховете!
Потапя се в игри –/ с крилца на ангел
рисува светове с изумрудено мастило.
Лист хартия...Тишина...
Само мислите танцуват в окото на бурята
и така ми се иска негативните неща
с вълшебна гумичка да ги изтрия...
Живея в бурята... вървя! А вятърът
превзема сетивата ми, ту капки дъжд,
ту ледена градушка, замразяват мислите,
пречупват ги и уморени те се стичат
в тихата ми стая... Аз ли съм бурята?
Щом тя живее в мене... Ще успея ли?
Да разпръсна мрака...Проблясва
светъл лъч, улавям го – като спасителен
и чудотворен лек се влива той във вените.
И късам със ръце веригите на страха,
болката и клетата ми същност...
а прекършените си криле ще излекувам
със жива вода от вълшебен извор...
Тогава мъглата ще се разпръсне
а илюзорният ми сън ще се разпадне
в заблудата която е опитомена
и живея с нея тъй отдавна...
Защо ли, все приемам всичко лично?
Когато всеки сам за себе си играе
главна роля, където в собствената си
реалност, осъжда, клевети и наранява.
Но всъщност те са жертвите, където
мрака в тях бълбука и изригва
с мощна сила – а огнената лава
изпепелява всичко до което се докоснат.
Защото в мен съм скрила силен порив
любовта е тази която ме дарява
с неземна сила
затова крилата си разпервам –
за полета желан и чакан...
Силна съм...! И казвам стига...!
Стига толкова безумия!
И ще бъда онзи светъл лъч в мрака,
който ще огрее и най-недостъпните
кътчета на душата
за да пазя надеждата... жива...!
30.06.2019г
Катя Джамова
© Катя All rights reserved.
