Защо ли... все си мисля, че съм жертва?
На обстоятелства, на несбъднати очаквания...
Да бъда друга... а животът ме полюшква –
преплита посоките в една нестихваща
спирала където минало, бъдеще
и настояще – се догонват...
Променям се! Израствам неусетно!
Но само когато пиша стихове –
детето в мен тихо се завръща.
Тъй волно е! Забравя страховете!
Потапя се в игри –/ с крилца на ангел
рисува светове с изумрудено мастило. ...