27 февр. 2010 г., 10:52

Извиках на крайпътните тополи

603 0 4
Извиках на крайпътните тополи:

- Защо стоите край шосето голи!
Макар и да е целият във дупки,
това е пътят за Европа, знам!
Не чувствате ли поне малко срам!
И вие ли сте вече проститутки!

Не сте ни малки, нито малолетни!
Да бяхте се мъничко пооблекли....!

Отвърнаха ми стройните тополи:

- Не се гневи, не ни вини, човече!
Нас есенният вятър ни съблече,
листата ни отвлече надалече
и няма да ги върне нивга вече!

Стоим сега край пътя боси, голи!
Но ний сме горди, истински тополи!
Заболи сме чела във висините!
И цяла зима голи да седим,
пак няма никога да се смирим,
да се продаваме - като жените!

- О, нека не злословим за жените!
Че те си знаят най-добре самите!

Тополите ви мъчи само хлад,
а хората - и болка, страх и глад!
И ако някои са се смирили,
не от добро на туй са се решили!

Да бе кадърна нашата държава,
от бой, от глад и студ да ги спасява,
едва ли в студовете би стояли
покрай шосета и край магистрали!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....