27.02.2010 г., 10:52

Извиках на крайпътните тополи

600 0 4
Извиках на крайпътните тополи:

- Защо стоите край шосето голи!
Макар и да е целият във дупки,
това е пътят за Европа, знам!
Не чувствате ли поне малко срам!
И вие ли сте вече проститутки!

Не сте ни малки, нито малолетни!
Да бяхте се мъничко пооблекли....!

Отвърнаха ми стройните тополи:

- Не се гневи, не ни вини, човече!
Нас есенният вятър ни съблече,
листата ни отвлече надалече
и няма да ги върне нивга вече!

Стоим сега край пътя боси, голи!
Но ний сме горди, истински тополи!
Заболи сме чела във висините!
И цяла зима голи да седим,
пак няма никога да се смирим,
да се продаваме - като жените!

- О, нека не злословим за жените!
Че те си знаят най-добре самите!

Тополите ви мъчи само хлад,
а хората - и болка, страх и глад!
И ако някои са се смирили,
не от добро на туй са се решили!

Да бе кадърна нашата държава,
от бой, от глад и студ да ги спасява,
едва ли в студовете би стояли
покрай шосета и край магистрали!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...