26 апр. 2012 г., 10:31

Извинение

668 0 0

Няма го, няма пламък в твоите очи,

няма го, изстинал бе от моите сълзи,

реката ни, що вечно ще бучи,

затихнала, тъй бавничко пълзи,

и погледът, за който аз копнея,

и начинът, за който ти жадуваш,

няма ги, но как да проумея,

че не искаш вече мен да чуваш?

Защо да искаш тази ми отрова,

нима тъй малко страдало сърцето?

Ти искаш лек, от щастие подкова,

разбиране, усмивка във лицето,

а аз как искам, искам да ги имаш,

за мен прекрасно ще да е така,

и бих дал всичко в мен да вземеш,

душата и сърцето ми, и моята ръка.

И ако аз така до мене тебе имам,

щастлив бих бил, на седмото небе,

а ако те изгубя, адски вой ще кимам,

и вътре, в болката, сърцето ще гребе.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Влади Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...