Извинявай, ще те наричам Любов,
защото любовта е винаги сладка,
дори когато те боли.
Защото любовта те кара
да се усмихнеш дори, когато вали.

Извинявай, ще те наричам любов,
защото сътворяваш в душата ми мечти.
Ще те наричам любов,
защото топлиш сърцето ми в
студените зимни дни.

Извинявай, ще те наричам любов,
защото нещо ново в мен се роди.
Ти просто замълчи!
Дори морето се вълнува
щом летят към теб мислите ми.

Извинявай, ще те наричам любов,
заради нежността, с която ме целуваш.
Заради сладостта, когато ме сънуваш.
Заради копнежа, когато ме докосваш.
Заради силата, с която ме прегръщаш.

Ще те наричам любов,
защото когато си отиваш
нещо в мен сякаш убиваш.
И най-трудното нещо е да те пусна,
когато искам да те прегърна.

И ще те наричам отново
и отново пак любов,
защото истински обичам.
По начин мой, искрен,
нелогичен, нетипичен.

Извинявай, не мога от сърцето свое
да избягам щом тупти в ритъм
с твоя някак си сдвоен и
Затова:
Извинявай, твоето име е ЛЮБОВ!