Извисяване
Събуждам се, а конят цвили
вън оседлан, със стремена
и ме понася над могили,
жита, гори и времена
в които селото ни беше
и упование, и страст,
и от къщята му струеше
възсинкав дим, а онзи бряст
насред мегдана-курабийка
със клони извисил възбог,
смаляваше се до топлийка
ведно със селският оброк.
И ставаше ми леко, леко,
и конят без крила лети,
а райските врати далеко
подпират моите деди.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Христов Все права защищены
