24 февр. 2015 г., 07:45  

Извисяване 

  Поэзия » Другая
279 0 2

Събуждам се, а конят цвили

вън оседлан, със стремена

и ме понася над могили,

жита, гори и времена

 

в които селото ни беше

и упование, и страст,

и от къщята му струеше

възсинкав дим, а онзи бряст

 

насред мегдана-курабийка

със клони извисил възбог,

смаляваше се до топлийка

ведно със селският оброк.

 

И ставаше ми леко, леко,

и конят без крила лети,

а райските врати далеко

подпират моите деди.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??