Извисяване

rudin (Иван Христов)
865 1445

24.02.2015 г., 7:45 ч. 2015-02-24T08:02:54+02:00

Поезия » Друга

278 0 2

Събуждам се, а конят цвили

вън оседлан, със стремена

и ме понася над могили,

жита, гори и времена

в които селото ни беше

и упование, и страст,

и от къщята му струеше

възсинкав дим, а онзи бряст

насред мегдана-курабийка

със клони извисил възбог,

смаляваше се до топлийка

ведно със селският оброк.

И ставаше ми леко, леко,

и конят без крила лети,

а райските врати далеко

подпират моите деди.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.