11 авг. 2013 г., 20:18

Извод

1.1K 1 11

ИЗВОД

 

 

И пак прекрасна морска вечер, нестихващи щурци, и пак небе,

което е щастливо със звездите си.

Луната с' златната пътека. Дебне тъмнината жертвите си и чете

кошмарни и жестоки приказки.

 

Паяче катери светлината, за да заблести със нея

и да спретне хижица от влюбени влакна.

Дансуване, магьосничества и безбрежност.

И щастливата случайност, че съм между тях.

 

Примрях от радост, Боже, че усетих твоите послания.

Какъвто и да си – дарител си на светове.

Отвориха се портите на моето сърце и явно

до края ми така ще е.

 

И не ми пука, ако някой не ме е долюбил.

Аз повече спечелих във моя живот, отколкото загубих.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Аз повече спечелих, отколкото загубих"-това може да го каже само щастлив и мъдър човек.Поздравления и от мен!
  • И нетрябва да ти пука,ако някой не те е долюбил,нали имаш пред очите си небе,звезди,чуваш птичия хор в гората и песните на нежния щурец!Другото е мимолетно,преходно,но вътре в душата щом е светло и спокойно,това значи вселенско долюбване!Поздрав!
  • Поздрав и от мен, Ачо!
  • И пак прекрасен стих, пък и оптимистичен...
  • Аплодирам!!!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...