11.08.2013 г., 20:18

Извод

1.1K 1 11

ИЗВОД

 

 

И пак прекрасна морска вечер, нестихващи щурци, и пак небе,

което е щастливо със звездите си.

Луната с' златната пътека. Дебне тъмнината жертвите си и чете

кошмарни и жестоки приказки.

 

Паяче катери светлината, за да заблести със нея

и да спретне хижица от влюбени влакна.

Дансуване, магьосничества и безбрежност.

И щастливата случайност, че съм между тях.

 

Примрях от радост, Боже, че усетих твоите послания.

Какъвто и да си – дарител си на светове.

Отвориха се портите на моето сърце и явно

до края ми така ще е.

 

И не ми пука, ако някой не ме е долюбил.

Аз повече спечелих във моя живот, отколкото загубих.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Аз повече спечелих, отколкото загубих"-това може да го каже само щастлив и мъдър човек.Поздравления и от мен!
  • И нетрябва да ти пука,ако някой не те е долюбил,нали имаш пред очите си небе,звезди,чуваш птичия хор в гората и песните на нежния щурец!Другото е мимолетно,преходно,но вътре в душата щом е светло и спокойно,това значи вселенско долюбване!Поздрав!
  • Поздрав и от мен, Ачо!
  • И пак прекрасен стих, пък и оптимистичен...
  • Аплодирам!!!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...