12 дек. 2015 г., 13:32

Извор на обич

457 0 1

Не знам дали пропадам или пък летя.

Няма стабилност, за която да се хвана.

Със стрелите в сърцето си ще заплатя,

но нека получа душевната прехрана.

 

Защо изправям се сама и невъоръжена

срещу три войски силно разгневени,

стъпвайки по минната земя, нажежена,

очакваща победите, за миг уловени?

 

Няма към кого ръката си да протегна.

Последната изпуснах, докато нападах.

Мъглата от сълзите си ще пренебрегна,

както и това, че от бездушие пострадах.

 

Умората тежи ми като сянката тъмна.

А аз вече забравих целта на войната.

Дали да се оставя в нея да потъна

или да рискувам с крачка непозната?

 

Обичам секундите за кратко умуване.

Всяко движение тогава сякаш замира.

Не мога да се посветя на това робуване.

Ще намеря мястото, гдето обич извира.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Биби Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Изключително щастлива съм благодарение на коментарите и на двама ви!
    Благодаря ви от сърце!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...