12.12.2015 г., 13:32

Извор на обич

452 0 1

Не знам дали пропадам или пък летя.

Няма стабилност, за която да се хвана.

Със стрелите в сърцето си ще заплатя,

но нека получа душевната прехрана.

 

Защо изправям се сама и невъоръжена

срещу три войски силно разгневени,

стъпвайки по минната земя, нажежена,

очакваща победите, за миг уловени?

 

Няма към кого ръката си да протегна.

Последната изпуснах, докато нападах.

Мъглата от сълзите си ще пренебрегна,

както и това, че от бездушие пострадах.

 

Умората тежи ми като сянката тъмна.

А аз вече забравих целта на войната.

Дали да се оставя в нея да потъна

или да рискувам с крачка непозната?

 

Обичам секундите за кратко умуване.

Всяко движение тогава сякаш замира.

Не мога да се посветя на това робуване.

Ще намеря мястото, гдето обич извира.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Биби Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Изключително щастлива съм благодарение на коментарите и на двама ви!
    Благодаря ви от сърце!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...