А тя пък, Жулиета, се обеси!
Напук. За да избяга от сценария.
Отровата е само за пиеси,
в действителност ужасно ѝ нагарчаше.
И след като Ромео, по причини
измислени от куп доброжелатели,
уплаши се и гузно си замина,
въжето ѝ остана. Предостатъчно...
Смутено я оплакаха роднини,
набързичко, засрамени от случката.
Смъртта на Жулиета си премина
тъй както и животът – все по кучешки.
И някой пак ще каже, че завижда –
каква любов, безумна и изгаряща!
Но обич без доверие е нищо,
за миг поне да бяха си повярвали...
© Петя Павлова Все права защищены