От толкова отрова, все на глътки,
които му се пишеха на сметката,
Ромео се пропи, и хвана пътя,
престанал да подбира жулиетите.
Замръкваше по пивниците, с риза
бродирана от пръстите на блудници,
душата му се късаше на дрипи
от острата безименност в целувките.
Доливаше си чашата с отрова,
примесена с утайка от клишетата
на всички недоносени любови,
с които да залъгва страховете си. ...