Аз разбирам живота, за Бога!
Отговорих на всички въпроси.
Вие какво научихте, хора?
Че в главите сте адски боси?
Или любов как да чувствате?
Да не бъркате "искам" с "мога" ?
Моя нрав е, безсрамно мръсен,
но съм куче, вярно до гроба.
И ранят ли ме там, в дълбокото,
(да не дава Господ - в душата),
ще захапя до счупен кокал.
Да боли, както мен боля!
Запомнете, и аз съм грешник.
През живота, че до смъртта.
За лъжа съм запалвал свѐщи.
Прекадѝх истината с тамян.
Аз разбирам го тоз' проклетник,
ала не мога да го живея.
Пропилях го все в човеци,
пусти дано опустеят!
И не смейте за миг да ме съдите!
Предостатъчно писах за нея -
любовта, тази вечна оскъдица,
дето никой не я умее...
Скоро, казвам Ви! Много скоро
в извънреден нам, Видовден
Дявол, мъка ще мери с Бога.
После, който - каквото с Мен!
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов Все права защищены