ekstasis (Михаил Цветански)
589 5067
1 дек. 2013 г., 22:43

Извънземна 

  Поэзия » Другая
508 0 8


Ела, седни до мен и си кажи...
В очите ти извира самотата.
Той тръгна си със някоя, нали?
Така се случва. Не търси вината.

Не можем да опазим любовта,
тя птица е и иска да е в полет...
Високо да е над реалността -
крилете ù са истините голи...

И кацне ли на твойте рамене,
гнездо в сърцето ти ще свие,
но вземеш ли ù чудното небе
във чужда топлина ще го открие.

Обича свободата, любовта,
не можеш да я сложиш в клетка,
а ревността е пагубна стрела,
убива я със силата на клетва...

Но друга някъде ще се роди
и може би сега лети към тебе,
с усмивка и надежда я търси.
Ще я познаеш. Тя е извънземна...

© Михаил Цветански Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??